Петър Гевренов

ИГРА ВАБАНГ
МАЛКИЯТ БИСЕР ЕФТИМОВ НИКОЛОВ
НАПЪЛНО ОТДЕЛЕН В „ГЪРЧ“

Април, 2018

Този текст е посветен на и за моите приятели, с които заедно „воювахме“ и успяхме да изживеем мечтите си и нашите сънища в любимите и обичани планини.

Историята и животът на героя на този разказ се отнася за времето от 1982-1988 г. Известният тогава в гилдията млад български катерач Бисер Николов, известен като МАЛКИЯТ, МАЛИ, се осмели да опита, без средства за осигуряване, маршрут от девета категория на трудност. Неговите начинания са едно внушително доказателство за интензивното развитие на боулдер катеренето и свободното чисто скално спортно катерене. Свободното соло катерене, без средства за осигуянаве на екстремни супертрудни турове в катерачните градини, е толкова старо, колкото и самото спортно катерене. Докато отначало бе ограничено, в някои други единични опити от малцина суперкатерачи, то към края на осемдесетте години, започнаха да се формират всички, за които способният, талантлив водач за българските катерачи МАЛКИЯТ, е нещо повече от една самостоятелна разновидност в свободното катерене.

Ние всички бяхме под влиянието на известните нестандартни, нетрадионни индивидуалисти: Йежи Кукучка, Волфганг Гюлих, Хайни Холцер, Жан Марк Боавен, Ванда Руткевич, Катрин Дестивел, Лин Хил, Райнхолд Меснер, Патрик Едленже, Ким Кариган, Джон Бейчър, Силвен Содан, Бен Гун, Курт Алберт, Патрик Беро, Патрик Валенсан, Пиер Тардивел, Джери Мъфът, Щефан Гловац, Джон Салате, Рей Джердини, Джек Бъртън Карпентър, Том Симс и други, но с времето се оформихме като самостоятелни, строго индивидуални личности. В този смисъл може да се каже, че българска школа не съществува. Съществуват групи от индивиди „планински психопати камикадзе“ разпръснати в света и ние сме само една малка част от тях. Но както всички знаят, за съжаление някои го забравят, най-добрият е живият, без травми, без контузии и без напълно осъзнати доброволни самоосакатявания катерач.

Временна върхова точка беше соло преминаването, без въже, на „Жълтата цепка“и вариант „Жълта цепка“ от ВАЛЕНТИН ТАФРАДЖИЙСКИ /ТАФРАТА/, за който в Лакатник се вдигна голям шум. Преди да започнем да използваме гумени чешки обувки за футбол, на които режехме бутоните, катерехме с тъй наречените „ТАФРЕНКИ“ – патентовани лично от ВАЛЬО. Те представляваха работни гумени галоши, които се използваха в селското стопанство и бяха приспособени от него за катерене. Имаше и друг вид тафренки, с които катерехме. Те бяха с неизползваем централно разположен цип отгоре върху стъпалото между пръстите и глезена.

От 1983 до 1986 г. Бисер Николов реализира солови чисти катерения без въже на Комините – това бе супер турът „Големият винкел“. Също така на Вратцата – премиерата „Кремиковец“, на Лакатник, в същия стил следват: „Свинята“, „Диагоналът“, „Шамарът“, „Спартак“ и други. През 1986 г. заедно с Венцислав Венев /Венци Петцата /, Кирил Агайн /Киро Метлата/, Емил Кокалов /Емо Кокала/ реализираха премиерата „Тъпамяу“ – 7 плюс по UIAA скала /он сайт водач, според някои 8 минус/. Името на премиерата е от прякора на приятеля на Бисер - Коко Кукумявката, който също е присъствал без да се катери. И така от Кукумяу, та на Тъпамяу.

Може ли още по-трудно? Да може! През 1987 г. младият български катерач Бисер премина напълно свободно, без въже, българският топ маршрут „Гърч“ /до траверса/ около 9 минус по UIAA скала, който е в района на „Алпийска поляна“ /Лакатник/, тъй наречената според спелеологията „Ахмашка поляна“, където вече никой не катери.

В България Малкият е първият солов скален катерач на спортни маршрути без въже, осемдесетте години, с категория на трудност до 9 минус по UIAA скала. Реализирал е и много знайни и незнайни премиери, спортни турове, варианти и маршрути на Комините, на Лакатник, на Вратцата и други катерачни региони в България, които са с категория на трудност по-висока от 7 по UIAA скала. Неговите скални самостоятелни катерения без средства за осигуряване, може би още дълго време няма да бъдат повторени или надминати по други турове в същия стил. Той беше наистина уникален талант, феноменален варовиков катерач от световна класа у нас и притежаваше брилянтна техника, хладнокръвно желязна психика и мотивация за СОЛОВО КАТЕРЕНЕ и ТРУДНОСТ. Имаше всички необходими качества – безпрецедентна смелост и тактика, баланс, равновесие, антропометрия, гъвкавост, чувство за скала, заради което му завиждаха, за съжаление. „ГОЛЕМИЯТ МАЛЪК“ СОЛАДЖИЯ без усилие се набираше, от пълен вис във въжена примка, на един пръст на една ръка, използвайки последователно, поотделно и единствено, всеки един от пръстите на всяка една ръка, без палците и кутретата.

Често посещавахме библиотеката на ВИФ „Георги Димитров“, сега НСА „Васил Левски“ на ул. „Гургулят“, която беше абонирана за западногерманското списание „ALPIN MAGAZIN“. Превеждах, разглеждахме и се информирахме заедно с МАЛИ, за всички световни постижения за катерене, алпинизъм и други непопулярни екстремни спортни изкуства. Интересен е случаят, когато прочетохме историята на Бернт Арнолд заедно с неговите свръзки и видяхме снимките от Саксонска Швейцария, в долината на река Елба. Човекът, който катереше там, понякога беше и бос, реализирайки, „невъзможни“ супертрудни премиери, с минимални ненадеждни междинни осигуровки, повече за успокоение на душата. Венцислав Венев, Кирил Агайн, Емил Кокалов и други помнят Бисер, който понякога също катереше бос.

Негови са безценните принос и заслуги за развитието на всички, които останаха в катеренето, след като той се отказа. По инициатива на Бисер, със специална поръчка от Германия, беше доставен един от първите тясно специализиани учебници в света за спортно катерене на Волфганг Гюлих – “Sportklettern heute. Technik, Taktik, Training” von Wolfgang Gullich, Andreas Kubin. Малкият осигури професионален превод от немски. Той не се страхуваше от конкуренция, защото сам я търсеше, провокираше и предизвикваше. Точно затова копия, на тази неофициално издадена на български език книга, се разпространиха благодарение на Бисер.

През 1983 г. в зала „Христо Ботев“ в Студентски град, се организира първото републиканско състезание по културизъм в България, на което бяхме заедно с Йорданка Добрева Ненова /Дани от алпийски клуб „Черни връх“/ и МАЛИ. Напористият ентусиаст Бисер след състезанието ми постави трудната задача, да го тренирам. Нашата цел беше чрез културизъм да развием необходимите физически качества за любимото катерене. В продължение на няколко месеца, ежедневно, целенасочено провеждахме в домашни условия, общофизически тренировки за силова издържливост на горните крайници, тялото, коремната преса, гърба и кръста. Използвахме два диска по 5 кг. за 20 килограмов лост, които впоследствие, след края на нашите тренировки подарих на моя близък, верен приятел. След видимия във всякакъв смисъл резултат от тези тясно специализирани упражнения за техника и вече недостатъчни тренировки, Малкият търси, откри и се премести при професиоалните културисти Стоян Качов, Румен Николов, Илия Кънев и др. в стадион „Васил Левски“.

„Взривоопасната“, краткотрайна, „несериозно аматьорска“, солово катерачна, силно емоционална кариера на Бисер, беше с неоспорим забележителен принос в развитието на спортното катерене в Бългаирия. За да има приемственост между поколенията трябва да се знаят заслугите на някои личности от гилдията. Разкрих дълго пазени тайни в развитието, на българските катерачи, които доброволно се отказаха. Една от причините е, защото много наши приятели, с които заедно „воювахме“ в планините останаха завинаги там, в името на една труднообяснима и разбираема кауза.

Патрик Едленже в своя филм „Живот на върха на пръстите“ казва, че свободното солово катерене е един от най-опасните спортове. Според него трябва да се знае, че самостоятелното катерене, без средсва за осигуряване, наистина е много рисковано. Минавайки в основата на даден скален масив в един момент те обхваща желанието за самостоятелно катерене и го правиш. Това е нещо, което не се командва. Изпитваш тази необходимост и докато се усетиш се катериш. За да се предприеме солово катерене трябва да е осъществена многогодишна подготовка, но главното е мотивацията и вътрешната концентрация. Отличната психофизическа форма се постига със системи взети от състезателния спорт, както и от йогизма и от самостоятелното трениране. Целта не е да се преодолее един пасаж и да бъдеш скован върху скалата. Важното е да се върши всичко по най-рационалния и хармоничен начин. Всъщност става въпрос за изява на тялото както при танца, само че хореографията е диктувана от наклоните и скалата, от еспадрилите и техниката.

Петър Гевренов
/играещ личен треньор на Малкият/

Снимки от архива на Анна Вучкова: